Пътуване през йога

          Защо реших да преподавам?

 

                             

 

Ако преди години някой ми беше казал,че всеки ден ще заставам пред хора и час, два ще говоря без спирка, щях да се изсмея и лежерно да подмина това изказване, защото то по никакъв начин не кореспондира с мен.

Да, си призная никога не съм била добър ученик нито в йога, нито в училище, нито в университета, по моите критерии, тук изобщо не говорим за оценки… И винаги съм си мислила, как един ученик, който не е добър в това да е ученик, изобщо може да преподава, каквото и да е било?Все още нямам отговор.

Но разбрах, че и да мислиш много, няма особено голям смисъл и значение, ако нещата са дадени да следват определена посока.Колкото и да бягаш, колкото и да се оправдаваш,че не си готов, че има много по-добри и умни, и знаещи от теб, идва моментът, в който разбираш ,че тях винаги ще ги има, но твоят път си е само твой.

Никога няма да станеш достатъчно добър и перфектен, защото всички знаем,че това е качество само на Висшия принцип.И днес, шофирайки, по радиото чувам изречението: “ Ако в началото знаех, колко нищо не знам, нямаше да се захвана с тази работа, нямаше да стана това, което съм сега.“.Замислих се и установих, че не е важно какво знаеш, а какво изразяваш.

Не съм избирала да преподавам, дори доста успешно бягах от това години наред, но така и не успях, то все си ме настига.И вече мисля,че разбирам причината – това е моето ученичество.

Споделям това, защото е важно нещата, с които се занимаваме да изграждат по-добрата, по-креативна и щастлива наша същност.

Помислете. Бягате ли от нещо, което ви плаши, но вътрешно усещате,че точно това е вашият път?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.